Как Бекенбауер се превърна в мозъка, куража и визията на Байерн Мюнхен

Четвъртък, 22 май 2008 г., малките часове на сутринта, във VIP зоната на стадион „Лужники“ в Москва, малко след като Манчестър Юнайтед спечели Шампионската лига на УЕФА след дузпи. Стоя с най-новото копие на...Шампионисписание в ръка, опитвайки се да събера смелост да помоля Франц Бекенбауер, който е потънал в разговор на близката маса, да ми даде автограф на корицата.

След няколко минути настъпва затишие и, възползвайки се от момента, се извинявам за прекъсването и моля Бекенбауер за подпис. „Разбира се“, кима той, като любезно приема предложените химикалка и списание. Докато подписва, го питам какво мисли за мача. Той прави пауза, след което щипва въздуха с дясната си ръка, за да покаже малката разлика в победата на Юнайтед.

По онова време жестът ми се стори просто чудесно сбита проза. По-късно осъзнах, че Бекенбауер е прекарал голяма част от кариерата си, живеейки в тези периферии.

Флагче на страничен съдия му помогна да разруши надеждите си за спечелване на Световната купа на Уембли през 1966 г. Четири години по-късно, въпреки че остана на терена с изкълчена ръка на превръзка, Западна Германия все пак загуби най-великия полуфинал на Световната купа за всички времена, с един гол разлика от седем мача, от Италия.

Днес това никога не би могло да се случи, но известният кадър, на който е с ръка, превързана през гърдите – с фрактура на ключицата – е емблематично доказателство, че при Бекенбауер зад елегантността се криеше смелост.

Дори през 1974 г., годината, в която спечели Европейската купа и Световната купа, успехите на Бекенбауер едва ли бяха рутина. Срещу Атлетико Мадрид, Байерн беше на минута от загубата, преди Георг Шварценбек да изравни – организирайки преиграване, което „Ротен“ спечели с 4:0.

На финала на Световното първенство, отборът на Бекенбауер едва успя да играе 20 минути, когато дузпата на Йохан Неескенс даде преднина на брилянтния Оранже. Малко повече клинична концентрация от страна на холандците можеше да запечата резултата, преди Пол Брайтнер да изравни от 1/8 точка в 25-ата минута. Дори като мениджър, триумфът му на Световното първенство през 1990 г. дължеше много на неспособността на Англия да стреля от 1/8 точка в Торино.

Превратностите на съдбата са развалили или огорчили много футболисти, но въпреки двата самозванци на Киплинг - триумф и провал, елегантното спокойствие на Бекенбауер остава забележително. Дори Брайън Клъф беше трогнат да каже за него: „Веднъж видях Франц Бекенбауер да влиза в ресторант и той го направи по същия начин, по който играеше футбол: с класа и авторитет.“

Един от начините да се гледа на историята на футбола е като на непрекъсната, неразрешима борба за власт и влияние между играчи и треньори. От 30-те години на миналия век насам треньорите неизменно са имали надмощие, но Бекенбауер е един от малкото футболисти, които наистина са променили начина, по който се играе играта.

Въпреки че никога не е харесвал истински живота в землянката – съгласявайки се да бъде треньор на Западна Германия, Марсилия и Байерн, отчасти защото се чувствал длъжен да помага на институции, за които е грижа – той много бързо се доказал като проницателен треньор на терена.

През 1967 г. Байерн печели първия си европейски трофей - Купата на носителите на купи. „Ротен“ определено напредваха – когато Бундеслигата е сформирана през 1963 г., те са били твърде маловажни, за да бъдат поканени да се присъединят – но Бекенбауер виждаше, че е необходима промяна. Под ръководството на своя визионерски треньор Златко Чайковски, Байерн е бил малко прекалено лекомислен. Ако искали да спечелят Бундеслигата – и да имат шанс за Европейската купа – те трябвало да станат по-ефективни.

Това нямаше да се случи под ръководството на югославеца, който напусна клуба година по-късно. Между 1974 и 1976 г. Байерн стана третият отбор, спечелил три поредни европейски купи. Въпреки че требълът на Ротен беше постигнат под ръководството на Детмар Крамер и Удо Латек, може да се твърди, че Бекенбауер, ръководейки играта като чистач, е истинският архитект на тази златна ера.

Бекенбауер беше толкова влиятелен като либеро, че германският футбол остана тактически в плена на неговата легенда дълго след като той окачи обувките си на църковния стълб през 1983 г. Дори през 1996 г., когато Германия стана европейски шампион, най-влиятелният им играч беше чистачът Матиас Замер. Едва когато Руди Фьолер пое поста след катастрофалното Евро 2000, Маншафт най-накрая извърши тактическа ерес – по немски термини – и изостави чистача.

Като млад играч, Бекенбауер е бил проницателен почитател на Джачинто Факети, може би най-великият атакуващ бек в света през 60-те години на миналия век. Както отбелязва Брайън Гланвил в своитеПазителНекролог за италианския идол: „Гледайки зрелищните нахлувания на Факети от левия бек, гръмотевичните му удари с десния крак, Бекенбауер се запита защо той, като либеро и чистач, не трябва да атакува от по-централна роля. Той го направи и в Байерн Мюнхен се роди тоталният футбол.“

Последният аргумент на Гланвил е спорен. Бекенбауер никога не е правил толкова грандиозни твърдения от свое име. И все пак, като човек, който е мислил много за играта, той има свой собствен интригуващ поглед върху футбола като цяло, като веднъж казва: „Това се дължи повече на елемента на изненадата, отколкото на някаква магическа формула. Холандците се разминаваха толкова дълго, защото противникът така и не можа да разбере с каква тактика се сблъсква. Нямаше никаква тактика, само брилянтни играчи с топката.“

С други думи, в повтарящия се спор за съответното влияние на треньорите и играчите върху развитието на играта, Бекенбауер е убеден, че въпреки това, което може да предложи школата по футболна история, футболът като цяло дължи много повече на Йохан Кройф, отколкото на Ринус Михелс.

Освалдо Ардилес каза, че най-великият жив футболист на Германия е бил лидер, който е играл изящен футбол. Славните дни на Бекенбауер са опияняващо напомняне за епоха, когато треньорите не са били само диктаторски микромениджъри, а играчите също са можели да бъдат лидери.

Не че стилът му убеди всички. В два престоя си в Ню Йорк Космос, играта му беше твърде интелектуална за един от ръководителите, който се оплака на свой слуга: „Кажи на нахалника да се изправи напред – не плащаме милион, за да може някой да се мотае в защита.“

Накрая ще ви препоръчаме продукти, свързани с футбола, от нашата компания.